Историята на radost_I
Публикувано на: 06.02.2013г.
Не съм от често пишещите, но Зачатие "има пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.
 
 Дойде 2007г. Бебе нямаше, а аз все повече усещах, че трябва да се ориентираме към изследвания. Написах в гугъл "проблемно забременяване" и попаднах на Зачатие. Четох, четох и картинката ми ставаше все по-ясна, имахме нужда от клиника по стерилитет. Избрах КИРМ като най-близка. Няма да влизам в подробности, но след три прегледа бяхме наясно, че това не са нашите лекари.

Аз продължавах да чета Зачатие и историите на успелите момичета ми вдъхваха надежда. Трябваше да намерим нашия лекар. Най-споменаваните имена бяха на др. Стаменов, др. Владимиров, клиника Щерев. незнаех към кого да се насоча и затова реших да избирам по интуиция и снимка. така се озовахме в клиниката на др. Владимиров. още след пръвия преглед знаех, че това е нашия човек. Сдържан, но в същото време изчерпателен, без обещания, но с надежда.

Направихме изследвания и проблемите заваляха. При мъжа ми олиготератозооспермия и морфология  3% при мен силно изразена поликистоза + затлъстяване. Доктора предложи инвитро матурация. С такъв трепет поставих първата инжекция, бях сигурна, че ще успеем. стимулацията мина перфектно. Извадиха 6 яйчица, но само едничко узря и се оплоди. В деня на трансфера беше спряло развитие. така приключи първия ни опит. Октомври 2009 започнахме втори. Този път класическо ИКСИ, къс протокол, извадиха седем яйчица, оплодиха се шест. върнаха ми две на трети ден, а другите четири замразихме. Теста отрицателен. След един чист цикъл направихме първи ЗЕТ с два ембриона. ЧХГ на десети ден 0.00...вече не ми се и плачеше. Заровихме се в работа, докато не ни дойде отново силата. Октомври 2011 започнахме нашето трето ИКСИ. Всичко вървеше повече от перфектно. Извадихме 15 яйчица, от тях 11 зрели, но се оплодиха само три. Аз настоях да чакаме пети ден и в деня на трансфера поредната изненада...спрели развитие. В този момент решихме да се откажем. Имахме две замразени от миналия опит ембриончета. Попитах доктора можем ли да ги размразим. Нямах никаква вяра в тях, но исках да пробваме и тоза, за да си тръгна и никога да не се върна в Бг и в клиниката. така на 21 ноември 2011 направихме трансфер на двете последни снежинки. Вечерта се прибрах и вместо да си легна изпих две чаши вино. Нямах грам надежда. на следващия ден се разболях. Вдигнах температура, започнах да кихам и кашлям. Отписах опита още преди да е започнало голямото чакане.

Датата за теста беше 1 декември. Деня преди това реших да препишкам един шуърчек, за да се подготвя за големите нули в клиниката. Беше отрицателен. Вече знаех, че и този път нищо не  е станало. Все пак отидох на кръвен. Лаборантка все още беше Диди. Измайтапи се, че тази седмица всички тестове ги правела положителни и да не се притеснявам. Единя час чакане ми се стори цяла вечност, още повече като видях как сестрите ме гледат и се подсмихват. Най-сетне дойде и доктора и още от коридора ми каза. " Ти нали не вярваше, виж ЧХГ 14.6. не можах да се зарадвам. Знаех че  е много ниско. Разбрахме се да пусна ново ЧХГ на 5 декември. резултата беше 81.5. назначиха ми преглед на 15 декември. Пуснах ново ЧХГ преди прегледа и резултата беше 4581...на екрана видяхме една точица. Беше най-прекрасната точка, която бях виждала някога. Преди Коледа видяхме и сърчице, а в края на януари доктора ми даде зелена светлина да се прибирам в Италия. Изкарах много лека и прекрасна бременност с едно единствено усложнение, което доведе до спешно секцио. На 3 август в 13.50ч. на бял свят се появи нашата ледена принцеса - Ника. Днес прави десет дни, а аз не преставам да благодаря на Бог и доктора, че ни дариха с това съкровище.

Една приятелка ми каза, че " най-тъмно било преди изгрева" сега разбирам какво е имала предвид. Вярвайте момичета. Изгрева ще дойде във всеки дом!

Публикувана 2012 г.